автор: anelim68

Вървим през пъртини, премръзнали, сгушени,
снегът под краката скрипти и блести,
задъхани, морни, в сърцата заслушани
достигаме върха на наш`те мечти.

Побелели ели с вековните стволове,
с върхове устремени към висини,
стройните, издържали на времето, борове
вплели нежно игли във игли.

Въздух кристален раздиращ дробОвете,
спокойствие, тишина, дъх на смола.
Мечта, недокосвана от човешките погледи
е това кътче, накрай на света.

А във него, ти... аз... двамата
целите в сняг, но с горещи сърца,
откраднали мъничко радост и щастие
постигайки своята зимна мечта.