автор: miralub

Спомни си,
беше един четвъртък.
Спомни си,
поехме по пътя на влюбените.
Бяхме двамата
и беше толкова отдавна,
като " имало едно време".

Спомни си,
това беше големият ден,
голямата крачка,
към голямата любов.
Беше дори по-хубаво.
Бяхме ние двамата
и беше толкова отдавна,
като " имало едно време".

Мотелът край пристанището,
обикновена вечер,
двама клиенти и пазачът,
задрямал над вестника си.
"Лека нощ"- подаде ни два ключа
за нашите отделни стаи,
с които скрихме любовта си.
Едва осемнадесет годишни
не посмяхме да покажем,
че се обичаме.

Спомни си,
беше един четвъртък.
Спомни си,
поехме по пътя на влюбените.
Бяхме ние двамата,
и беше толкова отдавна,
като " имало едно време".

Избрахме стаята наслуки,
и двамата смутени.
Роклята ти се плъзна
в тъмнината.
Любихме се.
А на сутринта,когато
с разбираща усмивка
момчето ни донесе
поръчаните две кафета
ти се скри.
Той не видя сълзите ти.
Ти плачеше за детството,
което си отиваше.

Спомни си,
беше един четвъртък.
Спомни си,
поехме по пътя на влюбените.
Бяхме ние двамата.
Беше толкова отдавна.
Като " имало едно време".

текст