Вълните безкрайни, жадни за обич,
протягат безмълвно ръце към брега,
докосват го с дъх, целуват го огнено
и бавно поемат назад в нощта.
Отнасят желания, чувства греховни,
садени сред миди от чужди крака.
Задъхано отлив под звездите вековни
изпраща ги в другия край на света.
А нейните чувства? Къде ще останат,
на кой ще разказва за свойте мечти?
Рапани изстинали сърцето прорязват,
изпълнени с тежки, горчиви сълзи.
Небето притихнало, флиртува морето,
луната огрява любовния танц.
На пясъка тъжно, самотно сърцето,
единствен свидетел на техния грях.