автор: alisa

Много сняг и мъка наваля.
(Уж, за да не бъде така черно.)
Някъде заради мен една жена
пие хапчета и си лекува нервите.

Мислела е, че си има мъж.
А пък аз внезапно му се случих.
После лято, после дълъг дъжд,
после на човечност уж го учих...

После зима, после скършен смях,
после всичко, дето не опазих.
Тя да не прощава! Всичко бях...
Пих и от любов, и от омраза.

Пращам и това писмо сега
във бутилка.НЕГО да спасява.
А пък аз в последната сълза
ще остана да се доудавя.