автор: djtriples

Снежинките ще падат нежно залюляни
от смразяващия зимен вятър,
а мечтите ми ще бъдат неразбрани,
докато не стигна моя смъртен одър.

Странници безброй ще преминават
по пътища загубени в тъма
и повечето ще ме подминават
поели нейде към смъртта.

Ще чакам щастието под клони
обрулени от зимна хладина,
надявайки се някой да пророни
към тези клони светлина.

Запратил себе си във ада,
окървавен отдавна от сълзи,
да моля ,няма за пощада !
Виновното сърце ,всред огън нека изгори.

Огрян от ангелски лъчи
с билет за рая във ръка
душата ми ще замълчи,
защото мястото ми е в калта.

Мечтите ми ще бъдат неразбрани,
от странници прелитащи край мен,
а голи клони леко залюляни
ще пазят сянката над гроба вледенен...