автор: djtriples

Повален от старостта,
лишен от всякакви усмивки
От живота ветеран
плуващ в мъки и страдание
със лик неузнаваемо раздран,
потънал в ледено вълнение.
С очи - угаснали звездици
пропити от сълзи,
и от многото житейски наркотици
спрял се кротко и седи.
На ледения камък
подпрял мъртвешко си тяло
във дланите с последен залък
подхранва тялото, почти умряло.
И вместо облекчение
от малкото храна
отново пак мъчение
в пресъхналата му уста,
неспособна да преглътне,
неспособна и да я изплюе !
Атрофиралите му крака
отпуснати висят
и търпеливо чакат заповедта
отново "волно" да се понесът.
Гърди почти заспали
помвръдват и се пълнят,
но не биха го предали -
нали сърце има героят...

И явно, крайно уморен
се слива бавно с камъкът студен
и от залъкът непобеден
угасва задушен.