От глина искам да съм,
Да ме ваеш,
От мокра кал да ме родиш!
Ще съм каквато ме направиш
Или каквато разрушиш.
От теб зависи да съм чудна,
Подвластна, мека и добра.
По пръстите ти влажни да целувам,
Когато даваш ми душа.
Не ме оставяй да изсъхна,
Остра, недовършена сама.
Когато с тяло ме потърсиш,
да пари изподрано от страстта.
А ако напълно ме забравиш,
Ще се разбия в твоята стена.
Червеният ми прах ще се надява
От нечий дъжд да възкреся.