автор: veniamin

Прегръщам зимата, като дете,
и търся топлина
под белия кожух на тишината.
Унесен съм от хипнотичен танц –
милиарди падаще звезди
разстилат леко снежността си.

Пред погледа на снежните човеци,
деца извайват странни идоли
от бели сенки.

Небето тази вечер не е моят враг.
И облаците не са айсберги,
в които ще се удрям.
Аз плувам весело,
а покрай мене ледоходи
с премръзнали мечти минават.

Любяща зима като майка, готова
всеки да прегърне.

До болка се задържам в теб.