автор: norma

пътувам с колата
и слушам някаква музика
между чукчетата
на малки парченца кал
изчоплили мушмули
от ръба на деня -
с поетия въздух
заметнат
в капките по стъклата
и перушината
на врабчетата

с мелодията на скоростта
гумите търкат асфалта
студени и бързи
понесли се да
гасят огъня му с крака
и залезът неиздържал
профучава на запад
след набързо скицирани знаци

когато денят е към края си
кучетата на светлината
жалостиво присвиват уши
и налайват колата ми
а после сънливо
му ближат ръката

* * *
залепнах по върховете на пръстите си
като запазена марка
на сертификат за идентичност
обиколен с двайсет и четири
годишни окръжности -
пъновете които се мъча
да напъхам в ръкавици и чанта
след няколкодневна раздяла
с онова люлеещо се на песен пиано
изтъняла да се продава

смела си анджела
верността не е твоето качество
изкъпи си сърцето
предпразнично
погледни календара
от красивата му страна
оттегли се нататък
в промеждутък от сняг
с тези десет мерлузи
замразени
до мозъка на гръбнаците.

* * *
научих се да се движа
по кръглата нула на вятъра
потопила ресници
в мастилото на нещата

от косите си
правех въжета за лодки
за спасяване на
квартални пияници

много нощи не спях
да не бъда сама
но не помня
нито една
за която да изоставя
кръглата нула на вятъра