Знаеш ли?
Всяка нощ те пресъздавам
и те обожавам
с всеки цвят
от мислите си
като падаща звезда.
Ей...
знаеш ли?
Всяка сутрин те намирам
и при тебе се прибирам
и сърцето ми едва не спира,
щом гласът ти композирам
с всяка нота от диханието си,
кажи ми-знаеш ли това?
После ритъма на Белослава
дълго с тебе продължавам
и отново до безкрая,
отражението си във мен оставя
с онзи шепот омагьосан-
"Слушай ме".....
И това май е всичко,
което най-много искам...
Пак до устните си те притискам,
и отново в теб заспивам,
и светът си в теб откривам,
с черни ръкавици от сатен
за теб и мен,
за теб и мен.
И в тебе пак потъвам.
И оставам някъде навътре в теб,
където има само-
мен и теб,
теб и мен,
и черни ръкавици от сатен...