В звъна на красивите чаши
изгубих се. И в блесналия ти поглед.
И в тежкото премигване
на клепачите ти,
което сякаш и сега виждам.
Като на забавен кадър.
Радвам се, много е спонтанно, силно емоционално ... Вдъхновено е от наздравиците между мен и един колега на 07.12 :)) Няма тъга, има връщане на лентата назад. И то с усмивка :))