автор: anelim68

Ще мине време...
двамата със теб ще побелеем.
Навярно всеки ще си има
дом... деца.
И ще сме може би
със километри разделени,
но ще си спомняме
за наш`те времена.

Ще търсим в указател
номера забравен,
ще прозвъняваме...
а някъде далеч от нас,
с ръка трепереща, един приятел
ще отговаря с топъл, слънчев глас.

Щастливи ще сме...
взели миг наслада,
припомняйки си стари времена.
Любов отминала, така не се забравя.
Следа остава в нашите сърца.