(на този, който ми изпрати щуреца)
Препусна севервенякът
след пъстрия керван
на есенния листопад,
самотните гнезда
наметна със саван
от шепи пухкав сняг...
Студено е...
Един щурец
подслон намери
във моята душа
и с песен тиха
жаравата
на спомените разгоря.
И светло стана,
и топло стана
със тая песен -
от лятото камбана.
Сега съм сгушена
във споменната топлина,
гаданието слушам -
предсказва ми щурецът
зеленото пробуждане
на пролетта.
Предрича -
възторжени напеви на дъжда
ще прозвънят
над къщите и над полята
в тревите кълнали
ще слезе слънце пак,
и нежността на птиче ято
света ще излекува
от ледения мрак...
Навън препуска
северният вятър,
оставя на стъклото
сковаваща следа...
Вещае тихо тук
щурец - оракул
зеленото пробуждане
на пролетта.