Тази вечер ще бъда звезда в небосвода.
Тихо по плетена стълба от черни коси
ще се спускам премръзнала... ще се топля
близо до твойте горещи сълзи.
Тази вечер ще бъда морска сирена.
В бисерни миди ще сбирам съдби.
Ще танцувам с вълната... от гребена
пяна ще разстилам по твойте гърди.
Тази вечер самодива ще бъда
със коси дъхави... горска смола,
с дехи от явор и кленови пръсти
ще докосвам сърцето и твойта душа.
Тази вечер ще пусна мечтите на воля.
Ще съм сън, мисъл, морско дихание.
Тази вечер ще бъда птица в простора.
Ще съм снежно бяло полярно сияние.
Тази вечер ще бъда!
А утре ще мога ли?