Вече не знам къде,
изгубих сърцето си
и пророних последните сълзи.
Вече не помня от къде,
нахлу бавно студа
в моята стаена душа.
Вече не мога да променя,
тихия,самотен път
на самоубиващият се скорпион.
Вече не искам отново,
слепите ми очи
да виждат красиви миражи.
Вече не стъпвам никога,
там където някога
е стъпвал друг пилигрим.
Вече не понасям товара
на хорската суета,
затънала в алчност и сладкодумие.
Вече не съм достоен,
да оказвам съпротива
или да съм отчаян.
Вече не тече в реката,
нито една моя
капка водниста кръв.
Вече нямам икони,
зад които да скрия
недъгавите си демони.
Вече не спира да се разстилa,
морето от грехове
и последната вълна идва.
Вече не давам гребла
на самонадеяни мечти
да се спасят от черната стихия.
Вече не трябва думите ми,
да крещят в празният храм
над собственото ми опело.