автор: Al

Детето-чудо седеше и броеше собствените си сълзи,мислейки за тъжния си живот.Плачаше,за родината си,за обреченото му бъдеще да остане на далече от нея.Плачеше за загубените и неоценени моменти.
Плачеше заради самотата си.Знаеше,че ти го обичаш и,че ако беше до него в този момент,би го прегърнал,нали е дете-чудо все пак.Плачеше при изображението, в съзнанието му, на Градската галерия,двете стени отпред с надпис:"Какво казала едната стена на другата?Ще се срещнем на ъгъла..."Плачеше при мисълта за Коледа.Плачеше,защото не знаеше дали изобщо ще се върне скоро в родината,защото беше абсолютно само сред непознати,самичко,защото баба му почина,защото му казваха,че е грозно и дебело,защото се съмняваше в себе си,защото беше умно,нали беше дете-чудо,но другите-непознатите го подтискаха,защото е различно,защото страдаше от комплекс за малоценност,защото имаше слабост към алкохола и цигарите,защото обичаше жена,а не беше хомосексуално,защото всичко беше толкова сложно...И нямаше с кой да говори...Защотото му липсваха целувките и усещането да бъде обичано...Защото дъха не му стигаше,а сълзите напираха в очите...Защото то беше по-чувствително,защото имаше добро сърчице,защото обичаше толкова много,а нямаше кой да обича...Плачеше,защото знаеше,че трябва да продължи към бъдещето,но не можеше да забрави миналото.Най-добрата му приятелка е офлайн,сега...Това дете-чудо е просто едно лошо момиче...