автор: matador

Това е краят, красиви мой приятелю.
Това е краят, единствен мой приятелю, краят
на съвършените ни планове, краят
на всичко стабилно, краят.
Няма да погледна в очите ти отново.
Можеш ли да си представиш бъдещето, безгранично и свободно,
и отчаяно – с нужда от нечие чуждо рамо,
в една отчаяна земя?

Изгубени сме в Римска пустиня от болка
и всички деца са полудели,
всички деца са полудели
в очакване на летния дъжд.

Покрайнините на града са опасни,
карай по царския път.
Съдбовни събития в златната мина;
карай по пътя на запад.
Карай по виещата се пътна змия, карай по змията,
докато стигнеш езерото, древното езеро.
Дълга е змията – цели седем мили.
Карай по змията, тя е стара,
със студена кожа.
Западът е най-доброто. Западът е най-доброто,
ела и на нас останалото остави.
Автобусът син ни зове.
Автобусът син ни зове.
Къде ни водиш, шофьоре?

Убиецът се събуди преди изгрев,
обу ботушите си.
Взе образ от античността
и тръгна по коридора.
До стаята на сестра си той стигна
и после отиде при брат си,
и продължи по коридора.
И стигна до една врата.
И погледна вътре.
„Татко?”
„Да, сине.”
„Искам да те убия.
Мамо, искам да те изчукам.”

Хайде, опитай късмета си с нас.
Хайде, опитай късмета си с нас.
Хайде, опитай късмета си с нас.
Нека се срещнем на седалката задна на синия автобус.

Нека да направим тъжен рок
в синия автобус.
Да направим тъжен рок.
Хайде!

Убий, убий, убий, убий, убий, убий!

Това е краят, красиви ми приятелю.
Това е краят, единствени ми приятелю.
Краят.