автор: Lazy_666

целувка, аз на твойте устни ще поставя.
да помниш ме такъв. недоразбран
охулван, мразен, недооценяван.
обичащ теб на преден план

след туй ще хвана и ще си замина,
далеч от теб, от твоя си живот
изчезвам като дим в комина
премахвайки от тебе, моя си хомот.

безумен, без посоки ще се скитам
света ще питам, знае ли за теб.
и ако те не знаят, аз ще те опиша.
на всеки, знаен или не поет

да почнат те да те възвеличават.
да хвалят твойта красота,
и добрина, и липса на поквара
като току що никнала трева.

когато ми омръзне да се скитам
ще взема да се върна у дома
и пак ще дойда и ще те попитам
без мен не беше ли сама

ако решиш, че можеш и без мене
ще стана и ще махна със ръка
ще падна там на горската поляна.
до буйната, вековната река.

ще гледам как реката се бунтува
или тече спокойно бряг до бряг.
като сърцето ми бушува
и като теб, студена като сняг.

ще постоя година или месец
ще гледам небосфора син
ще мисля все за теб унесен
ще вдъхвам ароматен дим.

и някой ден ще поседиш на прага
и ще почустваш самота.
без някой да те подпомага.
ще дойдеш ти при моята врата

ще седнеш и ще ме прегърнеш
и леко ще погалиш ме с ръка
тогаз живота в мене ще посърне.
ще падна аз във буйната река