ХуЛите » произведение "Calamitas virtutis occasio est."

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 766

ХуЛитери: 0

Всичко: 766

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Calamitas virtutis occasio est.

автор: rainy

А тази нека е за нас...
Онези, непростимо глупави,
в стремежа си да бъдат цели;
онези, по дивашки истински,
себезабравилите (себе си),
самоизяждащите се.
(Канибализмът ухае и на хора...)
И, моля, преглътни коравата вода,
с която са ни затъквали
във отговор хранопровода
и повече не позволявай да ни чупят
варварски,
за да не се срутват
крехките Ти (вече) стойности.
И на престола...

Публикувано от alfa_c на 30.11.2008 @ 21:26:09

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
rainy

Средна оценка: 5
Оценки: 6

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

19.04.2024 год. / 04:49:35 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277

"Calamitas virtutis occasio est." | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от joy_angels на 30.11.2008 @ 22:38:32
(Профил | Изпрати бележка)

Изправяш на пръсти, Рейни! Тук и Сенека би поклатил глава... Замисли ме - когато се замоизяждам, дали не съм автоканибал :)))
Поздрав!

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.12.2008 @ 18:55:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

По-скоро на петѝ. По-устойчиво, по-безопасно, застопоряващо, не се изискват усилия, а и като има кой друг да си чупи палците...
Недей! Само ще си докараш главоболие и бръчки. После и сама на себе си няма да си вкусна и поради отказ от друга храна съвсем ще я закършиш.
:)
Трогната от вниманието ти!

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от regina на 01.12.2008 @ 15:00:57
(Профил | Изпрати бележка)

не ми е силната страна латинският, но те разбрах! -
Бедствието дава повод за мъжество.
и шапка свалям за пречупената през твоята призма максима - бедствието дава мъжество, но отнема вярата.
винаги ме удивлява интелекта ти, Рейни, когато успея да схвана за какво говориш.(щото тъпа падам)
почитания!

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.12.2008 @ 19:02:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

И на мен не ми е сила латинският, Редж. Искрено се надявам да не си се заблудила.
Само ми е огромна слабост, както и факта, че (за мен) има силата да изрази по уникален начин дълбочина, която (и както) аз не бих могла, а имам претенция да държа на това. Затова и си позволявам да посягам понякога на него, без кьорава интелектуална претенция...
Едно простичко ‘благодаря’ за думите (и схватливостта) ти ще свърши ли работа?

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от dimension на 01.12.2008 @ 15:16:28
(Профил | Изпрати бележка)

Почвам втори път да ти пиша коментар, щот първия път хем ме прекъснаха, хем се отказах.
Виж сега, Дъждовита, кой каквото ще да казва - аз - право,Куме, та в очи!
Вчера исках да поместя едно късо, ама викам - стига все кръв.
Подарявам ти го:
"Аз не ям карантия.
Моята е вкусна."

Или в тоя дух, с някои по-други думички, но смисълът е този.
Казвала съм ти го, че си невероятна в моженето да описваш болка!
И обичам да чета стихове, преживяни, и ги усещам.
Независимо, че леят кръв.
"Производители" на поезия колкото щеш, писна ми!
..........
Може да е кръв,
но е истинска,
може да е болка,
но е усетена,
може да е убийство,
но е имане...
...........
Затова писането ти ме кефи и така ми се иска да съм го казала аз...първа...
Прегръщам те!

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.12.2008 @ 19:25:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Като прилеп си... Знам за какво говориш. Същата съм.
Казано също в прав текст, не ми е на сърце (и не желая) да създавам стерилно-стилизирани (единствено) текстове. Ако не ги топнеш в кръвта на Козия рог, прекаран през аортата си, биха били просто елегантни трюфели, без плебейската мухоморка, дефинираща инстинкта за живот...
Не си първа, признавам... Но тъй като не иде реч за секс, нещата не са непоправими.
:)
Както и твърдо се надявам ‘невероятността’ да се разпростира и в други ‘области’...
Усмихвам ти се. Не е гримаса на устните само.

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от radi_radev19441944 на 01.12.2008 @ 18:19:50
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg

Шеметно е Рейни. С няколко думи ефектът е постигнат.

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.12.2008 @ 19:39:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Да превърнеш дефекта в ефект е сериозно постижение...
А ошеметяването на мозъка в шеметност - още повече!
Благодаря ти, че сетивата ти уйдурдисват на моите.

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от mariq-desislava на 01.12.2008 @ 18:58:29
(Профил | Изпрати бележка)

Канибализмът ухае и на хора...

Ей това ми извиси духа, честно! Много интелигентно пишеш и не си за всяка уста лъжица..., но ти го знаеш, Рейни...;)

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.12.2008 @ 19:50:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Знам, аз… Вафли знам! Нищо не знам!
Вярвам ти за духа. Закарфичила си в хербария твърде ветреещ се в полета култов момент.
Е, можеше и по-учтиво да споделиш , че загуцвам хората и затова ме изплюват.
:)

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от dona на 02.12.2008 @ 06:08:42
(Профил | Изпрати бележка)

"Това, което не ни убива, ни прави силни."

Здравей!

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.12.2008 @ 06:38:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Хм... Напомни ми едно съчинение, писано преди години по повод повода.
Прав е Ницше. И не е, ама изобщо дори! Той (в типично нарцистичния му стил) нещо е попропуснал цената на придобитата сила (достойнство).
Защото химиотерапията убива раковите клетки, но и здравите унищожава...

Дал Бог добро, Дона!

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от Jiva на 02.12.2008 @ 13:13:13
(Профил | Изпрати бележка)

съгласна - молитвата не е само смирение...тя е и предохраняващо настървение, с което събираме парчетата на разпилените си цялости...и нека е глупост в очите на вегетарианците, но те никога няма да усетят вкуса на собственото си познаване, за да Го познаят...

...надеждата от недовършеното - недоизказаното е престолът на вярването ни...

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.12.2008 @ 13:37:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Доста надълбоко сте се разровичкали, госпожо!
И както (почти) винаги, реакцията е умишлено приглушена от рационализиране на емоционалната провокация, за да блесне като промит златоносен пясък смисълът и разбирането й...

За престола – аристократичен реверанс!
За останалото ще си позволя едно значително по-дивашко и невъзпитано поведение...
:)

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 02.12.2008 @ 18:38:36
(Профил | Изпрати бележка)

Само да ти кажа на минаване (понеже нямам емоционален резерв за повече днес)...не плащай за греховете на другите!
Стани канибал, ако трябва, когато иде реч за твоята цялост. Ако господ не прости, да не е устройвал тоя маскарад! Проблемът, всъщност, е негов, а ако не е, е нагло.
Някои са си канибали дори и с вегитариански имидж:). Не се връзвай, пардон, лирическата да не прави това;)
Ние само трупаме опит!:)

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.12.2008 @ 20:32:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Искрено, искрено ме усмихна! Като тапа от шампанско си... Не е препоръчително да се сбираме двете в такива моменти, защото ще откажем генерално де що живо има около нас, ако са останали изобщо такива ентусиасти.
:)
Точно канибал нямам ищах и то най-вече не за друго, но бактън от вменявани невиновни вини. Иначе моите причини са си друга опера... А имиджите за това са създадени – да манипулират. Иначе се нарича топлина и присъствие, без значение от същността. Колко съм пустосвала великата си иначе интуиция, която се е връзвала, ама на! Опити...

P.S. Изби рибата с този коментар! Много, много яко! Декларира ти го авторката, не някаква си загубена и глупава поетична героиня там...
:)

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от templier на 02.12.2008 @ 20:16:54
(Профил | Изпрати бележка)

Нищо не разбрах от латинската сентенция, но останалото го чувствам в междуребрието. Ако още има нещо за чупене, то нека да са чупки в кръста по време на страстно танго. Отива ти! :)

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.12.2008 @ 21:09:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Разбирането идва от чувстването, но точно на теб и гръдния ти кош няма да пояснявам...
А, нали знаеш, рицарко, винаги ще се намери, ако се търси. В частност и за чупене. Да се надяваме, че ако ровенето го има, няма да се изразява в такива цели.

Ох, уби ме с това танго! Ако някой се жертва, горките му крайници... Не заради танцуването, което обожавам, а от прилив на емоционалност по време на чупките.
:)

]

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от Nika на 04.12.2008 @ 22:50:49
(Профил | Изпрати бележка)

Това е третия опит за коментар.

Сега не искам да копирам разни сентенции, а без съмнение има подходящи :)
Ще си карам със свои думи.

Та така... Точно ти, хубавата, силната и умната, точно ти, побрала в себе си страст, достатъчна да замае всички мъже от средноголям град, точно ти ли ще очакваш Някой да те пази? Ай стига бе... :)
И още. Ти нали се познаваш, мислиш ли, че ще сториш някога онова, което Той от теб изисква в замяна? Едва ли, едва ли... :)

А аз мисля, че около престола Му се въргалят доста човешки останки -
цена за целостта.

Re: Calamitas virtutis occasio est.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.12.2008 @ 07:01:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Абе Ники... Да ти имам субективния поглед! Много ме усмихна!
:)
Всъщност да, очаквам. И винаги съм... И съм дълбоко убедена, че липсата на подобни очаквания осакатява. Осакатява генерално онова вълшебство, наречено специални отношения.
Е, да. Не бих. И не го правя, независимо от цената. Което прави още по-жалко липсата на закрила...

Вярно мислиш. И според мен твърде много кокалаци се търкалят там. И аз все още не съм си отговорила на въпроса: Защо? Не защо се търкалят! Защо е другото...

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а