(на Anelim и Sineva)
Момичета,
след вас аз тичах
по полята.
Берях цветя
и свивах си венци.
Бродирах гóблена
на лятото.
Със есента
ошаф суших
и билки, и треви.
Мелодии
от зимни хали
за северния вятър
съчиних.
Почиваха си дните ми,
заспали
във пазвата
на стих красив.
Завърта се отново
кръговратът...
Поемам пак
след
щъркелово ято...
И гоня
пъстри пепеперуди...
От лятото
открадвам злато,
от есента пък -
ветровете луди...
Пак свири зимата
сонати,
автопортрет
рисува на прозореца...
Пътувам през посоките
на кръговрата
с надежда да ви срещна
в нова пролет.