автор: roza1

Сивото от перка на акула,
за любов огладняла.
Зеленото в око на котка дива,
без любов-некрасива.
Прозрачното в сълза нощна,
която любов недокосна.
Червеното във спомен късен,
от любов накъсан.
Синьото в едно само море,
което от любов минала стене.
Оражевото на портокал,
оранжева, млада любов събрал.
Черното на новолуние,
недочакало любов и пълнолуние.
Палитра с изчоплени бои,
художника, която не откри...
Търси художнико,търси!
Усмихни й цветовете,
нахрани й гладовете
на моята тъга...
Усещам се прозрачна,
изливам се като сълза....

29.07.2004