автор: djungla

Отсъствието ме боли.
И всяка вечер.
По-силно, след като си тръгнеш.
Безспоменни са дните в календара
без теб
и нощите са в безпорядък…

Натрапчиво изтривам време
(теоретично знам, че е възможно)
да стигна теб, да бъда с тебе,
макар че мъчно
любовта се гони…

Във стаята, в която няма никой
(дори отсъства тишината),
прониквай в мен, не,
не прониквай –
ще те запазя като вятър
напролет
ще те пусна волен –
ти птица си –
лети, където искаш,
аз в себе си
ще пазя спомен…

Отсъствието ще ми липсва.


23.11.2008