автор: Diary_Of_Jane

Преди две седмици, вторник, час по икономика. Учителката ще изпитва и разбира се всички около Нина се извиняват, иначе ще имат слаби оценки. Ето как започна лова на кифладжии:
- Един номер 20 търся. А, ти ли си Петя? Пете, ще говориш за борсови посредници. Сега един номер 19?
- Ами той се извини - обажда се номер 11 да го спаси.
- А, добре тогава. Ами един номер 18? Нина ти ли си?
- Ха честито - процежда Нина през зъби на извинилите се околни. Изважда нервно усмивка и я залепя на лицето си - Да госпожо аз съм.
- Ти ще говориш за видове борси.
Докато Петя говори, Нина се възползва и чете. Колкото запомни - толкова. За толкова пари - толкова музика, както се казва. Но ето, че дойде и нейният ред да говори.
- Бо-бо-борсите... - плахо започва Нина. Трепери, поти се. После набира кураж и започва да обяснява по въпроса. След малко учителката я прекъсва:
- Нине, как се търгува на стоковата борса? Налични ли са стоките?
- Ами, да. (грешен отговор)
По-нататък в изпитването, пак и беше зададен същия въпрос, само че отговорът беше верен. И накрая:
- Последно Нине, има ли ги тия стоки или ги няма?
- Да! Ъ-ъ-ъ, НЕ! Няма ги!
Часът свърши, а в дневника не влезе оценка, а една точица. Тази точица, толкова мъничка, толкова нищожна, значи, че изпитването продължава.
Сряда сутрин. Нина и госпожата се срещат на входа, поздравяват се. Учителката пита:
- И какво стана сега със стоките? Има ли ги?
- А, не! Няма ги!
И двете се качват по стълбите смеейки се.
Четвъртък към обяд, час по икономика.
- Отварям тука дневника, гледам сега този номер 18 има точица. Изпитвали ли сме се?
- Да. - отговаря пак плахо Нина.
- Добре тогава. Само да попитам - какво стана със стоките?
- Няма ги, в складовете са. Работим само с документи.
- Отличен! Бележник чакам.
На следващата седмица, по същия предмет - правят контролно.
Днес - писмените се връщат. Пак идва ред на Нина. Тя тръгва към учителската маса и се моли за 3-ка. Поглежда си работата - няма оценка. Учителката казва:
- Само един въпрос: трудовата борса има ли за цел печалба?
Ледени вълни на несигурност обливат Нина. Тя се замисля за миг и отговаря:
- Ами, не.
- Добре. - и с алена химикалка записва на листа - "Отличен 6".
На Нина и падна камък от сърцето, избърсва потно чело с ръка и си отдъхва. Това, не само заради 6-цата, ами и затова, че през следващите 2 месеца няма да бъде изпитвана по този предмет.