автор: Stasja

Бели от взиране,
къщите се строяват по посока на залива
и поглеждат към зимата.

Преграква мъглата и кляка по ниското,
зазидала залеза
         в свойта утроба.

Мъждивото пладне е тъмно и лепкаво.
Чайките викат по вятъра -
                      като болни.

Тревите изсъхват от чакане
                  и подострят
студа, който слиза по мъжки,
                              на части.

Вълните са остри,
           пресяват морето.
Разсичат земята на пясъчни залци.

Премръзнали кораби закотвят телата си
в небе, натежало от меланхолия
и от облаци.