автор: roza1

Виелиците са оттатък билото
на тази зима.
Закусват с лед и тъмнина-
доизмислят своята следа..
Затишието ми е-скитник глух,
завито с пух
от днешния петел разрошен
не чул гласеца си разкошен.
В краката му потънали в ноември
проскърцват дребнички мъниста
любов
          надежда
                    нега
                              страх-
огърлицата с което спях.

Виелиците са далече,
но следите им усещам вече-
накъсан шепот
          разпилян гердан
                    скитник глух
                              петел, без свян...
Всеки - зимно сам.

25.11.2008