автор: svilka

Имало навремето в зелената горичка,
бяло конче и една сърничка.
Играели си двамата с червена птичка,
на хубавия бряг на синята рекичка,
в която тъжна рибка плувала самичка.
Как искала и тя да се гаделичка и боричка,
и да се смее с другите в таз весела игричка.
Не можела обаче да излезе от хладната водичка.
Тъжно гледала нагоре работливата пчеличка,
и вятарът как галел нежната тревичка.
Пробвала тогава рибата горкичка,
събрала смелост и излязла от своята рекичка.
Но средата е била за нея тук отровна,
и да плува в нея тя съвсем не е била способна.
А как си мислила че вън ще е свободна,
за жалост на земята паднала, да стане неспособна.
И обратно за реката своя замечтала,
в нея да си плува тя желала.
И както на земята тъжно си лежала,
влагата в небето ненадейно натежала,
вода от облаците във гората заваляла,
и към реката тя се вляла.
Нивото и се покачило и брега си тя заляла,
там гдето рибката лежала,
и в своите води набързо я прибрала.
В тоз момент страхотен рибката разбрала,
че тука рибката била е най,
Щастлива в своя воден рай.
Всеки трябва в тоз момент да знай,
че приказките винаги почти са с хубав край.