Вървя в октомврийският ден.
Към сърцето ти.
Стъпвам бавно внимавам да не падна,
да не нараня теб, себе си
и розата. Оная червената.
С многото бодли . От любимите ти.
Очите ми потъват в твоите.
Давя се в тях. Поглъщат ме.
Обсебват всяка фибра от тялото ми.
Пленяват сърцето ми,
всеки негов удар е за тях.
Безумие ... Вятър ... Любов ...
Осъзнал, че си смисълът
на всяко мое дихание,
плахо ти одарявам розата.
Оная червената.
И потънал безумно в очите ти,
прошепвам едва-едва.
Обичам те ...