Allegretto (2*)
Обикновено вземам чашата си следобеден чай с новия брой New York Times. Повярвайте ми, че той е много по-добра добавка към чаеното меню, отколкото хапки с пушена сьомга, намръщени скариди или пък досадните бисквитки и сладки.
Предпочитам го дори пред протоколната чаша шампанско в Кралската чаена церемония. "Където има чай, има и надежда!" - казваше Марлене Дитрих. "Където има вестник, има и храна за надеждите", често повтаряше Курт. Добрият стар Курт, днешният New York Times благосклонно му е отделил цели три страници - почти колкото на борсовите новини. Поводът ли? Курт Мазур (Kurt Masur) се оттегля и новия сезон нюйоркските филхармоници започват с нов музикален директор - Lorrin Maazel. Спомените изплуват неусетно и тихо като листенца Darjeeling в любимата ми майсенска чаша. Нима това бе преди 11 години? Дижонската вила на Курт (едно сецесионно великолепие), призивния long distance call, развълнуваният маестро. Току що му бяха съобщили, че е избран да ръководи най-престижната музикална институция. Достатъчен повод богатата му винарска колекция да намелее с няколко елитни бутилки Ermitage L^Ermite.
- Mon cher vieux ami, Jimmo! (3*) - отговори на тоста ми Курт. Малките подаръци са подхранващата тор на голямото приятелство! Знай, че съвсем скоро ще наторя нашето чудесно amitie с един превъзходен запис на любимия ти Дебюси - Le Martyre de Saint Sеbastien с нюйоркската филхармония!
Курт също бе възпитаник на францисканците. Може би затова разбираше от икономика, колкото хохентотите от квантова механика. Макар, че бе изучавал две години Economic Sciences в Харвард, трудно можеше да отличи Фридман от Кейнси. Управляваната от него Нюйорсктата филхармония има бюджет 46$ млн. А знаете ли каква част от него е държавна субсидия? Само 1 %! Свалям вехтата си репортерска шапка на тези, които отгатнаха. "Колкото е по-голяма субсидията, толкова andante-то e по-largo" (4*) - такова е икономическото кредо на Курт. Allegro assai (5*), нали?
Allegro Sostenuto (6*)
- Ако имаш два икономически модела, дай грешния на ближния си! - казваше Smith. Кой е този Смит? - ще попитате. Отговарям ви, че и аз не знам. Чувал съм същото твръдение приписвано на Smith & Wesson. Ако се придържате към този съвет няма опасност да съгрешите. Общото на всички икономически модели е, че нито един от тях не е достатъчно верен за да е полезен и нито един не достатъчно грешен за да е смешен. През 1986 г. сър Джеймс Лайтхил (мой брюкселски роднина, по-късно президент на Международния съюз по чиста и приложна математика) направи удивително изявление: той се извини от името на своите колеги за това, че "в течение три века образованата публика е била въвеждана в заблуждение чрез непрестанна апология на детерминизма, догматично конституиран от Нютовите възгледи за Универсума. В същото време може да смята за доказано, поне от 1960 года, чe това е една съвършено погрешна представа за света, който по неволя обитаваме". Оказа се, че този свят е изначално нестабилен, управлява се от закони с вероятностен характер. Притежава склонност към самоорганизация - привидният хаос понякога ражда относително устойчиви (дисипативни) структури. Тези творения на хаоса са своенравни - в неустойчиво състояние те са твърде чувствителни към най-малкото случайно смущение в средата. Избират бъдещето си развитие, както дете избира вкусната сладост, към която да посегне - шоколада или сладоледа - бифуркират, като в краткият миг на неустойчивост, на балансиране по острието на избора за бъдещия път на развитие, съдбата им се определя и от най-дребната, случайно нахлула флуктуация.
Фундаменталните науки вече възприеха тази нова парадигма и се разделиха с Нютоновата представата за света като един цъкаш като часовник детерминиран автомат. А какво става със социалните и икономически науки - тези смешни имитатори на Нютоновата аксиоматика, за които всяко презрение ще се окаже малко? Извини ли се някой виден икономист или социолог за "градушкоподобните" пораженията, които тези подобни на суховеи "науки" са нанесли на човечеството? Осъзнаха ли те, че икономическата активност е твърде многовариантна и с динамиката, която многократно изпреварва скоростта на изучаването й. Че измененията на икономичската действителност, се дължат и на разпространяваните теории и модели за икономическо поведение. Те бързо стават достояние на маса икономически агенти и влияят върху формирането на техните очаквания за незабавен успех. Може би икономическите и социални теории са полезни, доколкото се опитват да обяснят действителността. Несъмнено е обаче, че непосредственото използване на тези инструменти е твърде ограничено. Несъотвествието между целите на подобни науки и възможности им е техен вътрешен конфликт, който има елементарно решение - просто трябва да се намали нивото на техните претенции.
- Дорогой Дмитрий, знаеш ли кое е най-голямото постижение на финансовата мисъл досега? - запитаме ме през есента на 1986 година Иля Пригожин, докато прелитахме Атлантика и без да дочака отговора ми продължи - Това несъмнено са небостъргачите. Коя да е финансова криза се лекува с един кратък полет от високите им етажи.
Всяка истина може да звучи като анекдот. А Иля Романович умее да се шегува и май не е случайно, че в единия край на Wall Street се намира гробище, а в другия река. Пътувахме с Иля Романович за Световния конгрес по интердисциплинарни изследвания, организиран от Комитета на Нобеловите лаурети. След това ми предстоеше да съдийствам на междузоналния турнир по шахмат, организиран от FIDE в Сиатъл. Бяхме на борда на Конкорд (7*). Горещо ви препоръчвам този самолет за прелитане през Атлантика. Относително дребно неудобство са малко тесните седалки, но за сметка на това кухнята е превъзходна, а стюардесите - деликатни като La Cuisine Francaise (8*) и отзивчиви като кандидат-депутат преди избори. Препоръчвам ви щом съзрете зелените поля на Шотландия да посегнете към изкусителните Les coquilles St.-Jaques en mille-feuilles, avec sause au Riesling, champignons blancs de Wellington et truffe terroir de Provence (9*). Доближите ли бялата шапка на Гренландия, време е за Lapin de France marine aux еpices (10*) за да може с едно умерено Andante да го привършите някъде към Лабрадор, допивайки с наслада третата чаша Beaujolais - младо и румено като стюардесите. До JFK ви остава време за кафе с чашка френски коняк и пурета от Суматра. През това време Конкордът успява да изгълта 84750 л керосин.
Vivacissimo (11*)
На летището в Ню Йорк освен късната мокра есен ме чакаха Ноам Чомски и Ленард Бърнстейн. Всички с шлифери в цвета на есенните листа. Ноам и Ленард току що бяха успели в своето амбициозно начинание. Жадуваха да намерят точното съответствие между текст и музика. Методът им се основаваше върху анализ на най-повърхностното ниво - синтаксиса на език и музика - и после се спускаше към най-дълбочинните семантични структури. Компютърната програма, която моделираше тяхната идея, вече даваше зашеметяващи резултати и за минути успяваше да намери музикалния еквивалента на избрания текст или пък нотираше кое да е езиково произведение. Таксито неусетно ни отведе до дома на Чомски на 52 улица в Манхатън. Скоро стаята се изпълни с дим от любимите на Бърнстейн Camel и моята обична плевенска Стюардеса. Чомски седна пред терминала, който го свързваше с университетския компютър. Позволиха ми да опитам тяхното творение. За начало въведох някакъв доклад на МВФ (Реанимиране на национална икономика по метода "Уста в хазна" - State of the art), който кой знае как беше попаднал в чантата ми. След 26 минути принтерът разпечата няколко нотни листа. Ленард засвири - почудата ми бе безкрайна! Разпознах Wall Street Rag на Скот Джоплин. Каскада от дисонирани и синкопирани малки и умалени септакорди в до мажор, които прекрасно предаваха хаоса и отчаянието на Wall Street от паниката през 1907 года (навярно подобна музикална интерпретация има и прословутият "черен четвъртък" - 24 октоври 1929 г.). Притежавах първото издание на съчиненията на Джоплин с иллюстрация на обложката, изобразяваща възбудена тълпа, обсадила Ню-Йоркската фондова борса. Продължихме експеримента. Дадох на Ноам една моя статия - "Влияние на електрификацията в БДЖ върху улова на сьомга в Балтийско море" - такива винаги ми се намират под ръка, но дори и да липсват, сядам и ги пиша cito и без грешка. Чомски любезно въведе текста, а след 17 минути компютърът отвърна с една малка партитура. Ленард я грабна и зачеса клавишите. Зазвуча игривата ръченица от второ действие на "Луд гидия" на Парашкев Хаджиев. Мигом проумях мъдростта на бай Панчо Владигеров, който колчем ме срещнеше ми казваше:
- Ей, Митьо, добре, че се найде този точен като Вилхем Тел американски авиатор, та ти набомби пианото. Инак щеше да изядеш хляба на бай си Парашкев!
Преди да седнем в трапезарията, от която вече се носеха възбуждащи ухания, помолих Ноам за един последен опит. Изсвирих няколко акорда от бай Панчовата "Рапсодия Вардар". Бърнстейн на часа ги нотира. Нетърпелив бях да зърна резултата, а той не закъсня. Още пазя листа, върху който стоеше следния кратък стих:
Южнякът горолист задуха
и мигом разцъфтя небето
в облаци с дъх лилав.
Още не знам кой е авторът им. А вие?
1 Scherzo - шега
2 Allegretto по-спокойно от Allegro
3 Mon cher vieux ami, Jimmo! - Скъпи стар приятелю, Джимо!
4 Andante - без бързане Largo - твърде бавно, широко
5 Allegro assai - твърде весело, жизнерадостно
6 Allegro Sostenuto - сдръжано весело
7 На 17 октомври 1977 Върховният съд на САЩ отмени забраната за кацане на Конкорд на Ню-Йоркското летище, наложена от местните власти, за което му изказвам моята признателност.
8 La Cuisine Francaise - френска кухня
9 Скариди Сен Жак, миди със сос Ризлинг, бели гъби от Уелингтън и трюфелче от Прованс
10 Lapin de France marine aux еpices - заек от Франция, маринован, с подправки
11 Vivacissimo - крайно живо
2002 г.