автор: kami10

Камелия Мирчева

Най-красивото нещо в живота е,
че всяко правило винаги си има изключения.

Мъжът седеше на лоби бара и пиеше кафе. Беше толкова тъжен. От пръстите му капеше самота. Отпиваше бавно и уморено от чашата.Беше известен политик.


Помнех го от онези години, когато беше млад и амбициозен. Тогава имаше тяло на тигър, но душата му беше нещо малко овнешка и в главата му само се вееха чужди ветрове. И въпреки това се усмихваше. Ходеше спортно облечен и като че ли вярваше в любовта.После, после стана член на една партия. Облече костюм и реши да се посвети на новата си професия – политик.
Много лесно повярва, че политиката няма нищо общо с морала и че който иска да управлява трябва да се научи на хитрост и лицемерие. Стана железен. Обикна властта в онази трета част от секундата, в която усети мириса й.
Обикна я така, както не бе обичал нищо и никого до сега. После стана богат.
В богатството няма нищо лошо. То дава свобода и помага на човека да реализира идеите си. Но и то, като всичко в живота си има своя цена. Един плаща за него с липса на време, друг със страх, трети с компромиси...Въпросът е не в това колко си богат, а в цената, която плащаш.
Политиката го погълна. Отнемаше постепенно усмивката му. Променяше го. Най- напред се научи да дава обещания, които нямаше намерение да изпълни.
После спря да задава въпроси. Някой му беше казал, че питат само тези, които незнаят. А той повярва, че знае всичко. Когато нямаше отговор за нещо, си измисляше. Постепенно започна да губи своята индивидуалност.
Забрави, че няма нищо по - страшно от активната глупост.
После спря да вярва, че само неповторимите мигове и жестовете към другите правят живота истински сладък.
Когато разбра, че хората вече помнят костюма и името му спря, дори да мисли върху думите, които изрича. Въобще не си даде сметка, че никога не е знаел какво точно иска, но винаги искаше по много от всичко. Експлоатираше чужди легенди, защото бе неспособен да създаде своя.

В началото той беше млад и амбициозен. Имаше тяло на тигър, но душата му беше объркана и в главата му само се гонеха някакви мисли...Ходеше спортно облечен, можеше да се усмихва и вярваше в любовта.
После стана политик...

Мъжът седеше уморено на лоби бара и бавно отпиваше кафето си. Внезапно погледна часовника си и рязко стана.
Тръгна за поредната пресконференция.