Жена си и ти , като хиляди други ,
но сякаш поднасяш неземна любов .
И моите чувства - мечтите събуди ,
превърна ме в нежност и зов ...
Ти тръпка вълшебна си в полет безумен -
наслада над бездна с коварни скали ...
Мигът ни отново е в тайна забулен -
нощта се за кратко смили ...
23.11.2008 г
Пан. колонии Ив. Шопов