автор: PeterVan

Главата ми е пълна
с мисловни диаманти!
Кому ли днес да ги раздам,
щом българинът търси все аванта
и от Бога няма срам!
Но аз съм алтруист - със"срам - без срам",
на всички щедро от душа,
когото видя - в стих ще се раздам,
словесно да го утеша.

Видях Свиня в костюм - доволна и блажена!
(Обкичена със злато за свойта мръсотия.)
Възторжена тя Ода искаше от мене,
та мръсотията й някак да прикрия.

Видях Хиена - бастисала народа,
оглозгала му костите, ощавила и кожата!
Тя бе прикрила своята порода
и сега седи на Президента в ложата.

Видях и "Мистър Десетте процента" -
шкембето му все тъй върви пред него.
Дарява ни той с музика в момента,
че музиКАЛЕН станал е колега...

Видях по Рамадан - Пашата да попържа,
изпържен във тиган - един османски-кърлеж!

Видях самия Цар, но той не ме видя,
че бях безимен сред тълпата.
Културен беше уж, но тъй ни осмърдя
и вече му не щем пръднята!

ЗАТУЙ запушвам нос, затварям си очите -
замислям се: кому ли почит да отдам?
И почвам да си пиля със пила зъбите -
КАНИБАЛ да стана - канибал да ЯМ!