автор: thebigplucky

Всичко е в погледа ти...
Как би могла там да скриеш тази безумна любов,
която проблясва отчаяно,
като забравена врата в дъното на коридора,
проплаква от полъха на всеки вятър, отново и отново...
А моят – попива греховно формите ти,
сам слага на съзнанието оковите на следващи спомени,
отсега изкривени от собственото си тегло,
премачква условностите на догмите
и поглъща бавната отрова на всяка измечтана невъзможност.
Ръцете ми горят,
повтарят извивките и в мрака извайват съвършеност,.. докосват я...
Още те помнят...
Толкова нощи са те повтаряли,.. всяка една подробност;
без умората и болката;
без цвят... – кристално олицетворение на живота -
въздух и вода – основата на всичко просто и сложно.
Само погледа – не могат...
потънал е в моя, залутан в търсене на отговори;
разпилян по стените между нас в надписи изстъргани с ръждив пирон;
стаен в слова, криещи лед и огън;
в изтръгнат стон зад клепачи затворени;
в зов, пребродил прекършен пустиня от грозна виновност
с всяко едно неизпратено писмо.

Всичко е в погледа...
Телата изстиват недокоснати.
Безброй пъти претърсени пространствата на спомените
разказват в минало време за минали болки.
Изтръпнали, ръцете посягат да се стоплят в сънуван дом,
към свещта на малкия прозорец,
оставена за изгубените и бездомните.
Звъни невдигнат телефон... Непознат номер...
- Без тебе не мога...
Сетивата, затрупани с далечен говор,
разблъскват тълпата и те търсят между подобия.
Там си - едновременно и чужда, и моя.
Срещу теб вървя неспокоен,
и не мога да се откопча от образа ти,
преследвам виденията си среднощни.
По онзи тротоар, на който няма как да се разминем,
ще бъдем сами и ще можем в безкрайното да си поговорим;
времето ще бъде нищожно, почти спряло,
преодоляло морал и стойност;
ще споделим и откровения, и откровена похот;
ще си предложим непредпазливо по един живот;
ще го заменим за прозаични удоволствия,
оцеляване, питиета и прочие,
и ще опитаме поне в началото с една почти любов,
пък както дойде.
И поне временно ще мога да те нарека – моя...
А по погледа, с който ще допълваш неизговореното,
ще научавам и останалите истини за същия този живот,
една по една, но никога достатъчно много,
че да се откажа от присъствието ти наоколо.
Искам да постигна онова, в погледа ти,
онова, забравеното в дъното на коридора -
проплаква отново... и отново... ________________