автор: krasnoludek

Душата ми с размера е на атом-
разбит на хиляди частици,
след тях опитвам се да бягам,
но те са ярки мимолетни птици.
А ако можех да се боря с нощта,
земята за секунда да обходя,
в лъчите слънчеви да се стопя
и цялата вселена да пребродя...
Да можех, но съм просто атом,
ядрото ми отдавна е разбито,
сегя се моля и надявам-
от мене нещо да остане скрито.