автор: felisia

Ти си дъжд ,
който не мокри лицето ми
а росиш във душата
и след тебе поникват цветя,
като облак раздиплен
ме пазиш от слънцето
да не пламна в агония
да не се разтопя.
Знаеш , че малко ми трябва да литна
тласък ми дай и с мен полети
прегърни раменете ми
с крилата си ангелски
удави ме безмилостно в твоите очи.
Ръцете ти - дрехите мои да свалят
и в тихият мрак подари ми звезди
да запалим луната
с искри от въздишки
нека цялата нощ тя със нас да гори.
Сутринта ще събираме късчета звездни
стаята цяла е пълна със тях
босоного си , Щастие , много внимавай
да не стъпиш на някое -
много бодат!