Той по керемидите подскача
и обича по прозорците да бие,
облаците кара да заплачат,
а понякога и улиците мие.
Той обича да се крие в житата,
той обича сухата земя-
тя, напукана без кръв се мята,
го засмуква жадно с уста.
Той обича цветните чадъри
и обича хората да гони,
той обича тихи калдъръми,
той обича напращели клони...
Той понякога обича да е страшен,
но по мене позволявам да се стича,
няма с какво да ме уплаши,
знае колко бурите обичам.
Той обича да пристига без покана-
и налива в земята свойта кръв,
и понякога събира ни по двама-
всеки има своя първи дъжд.