автор: nemilnerad

Световно неизвестен се родих,
такъв, навярно, и ще си отида...
А по средата беше гол тепих-
боричкане, съмнителна победа...
Какво остана? Само болестта
/цигарен дим, кафе и водка с кола.../
И неспокойно чакам есента-
чувствителен, подобно нерв оголен...
Какво загубих? Оня весел смях,
чрез който със сериозните се борех.
Знаех: не по- глупав съм от тях,
но непрактичен все за правда спорех...
Какво ме чака? Нека замълча
и времето оставя да говори,
защото съдникът е само то-
останалите сме полугерои!...