автор: ma_gi

Прекрачи лятото в небитието,
целуна слънцето за сбогом,
прегърна за последен път морето,
помаха с вятърна ръка на хората,
успя да се усмихне през мъглите,
и да изтрие сЪлзите дъждовни,
прошепна нещо смешно на тревите,
погледна пожълтелите листа виновно,
на птиците напътствия предаде
къде, кога и как да се завърнат,
на есента остави за награда
чадърените спомени по мръкнало...
И двете с нея, като две старици,
на прага пуст унило ще приседнем
и ще се взираме в последните искрици
угасваща любов и мъжка нежност...