автор: valja_dimitrova

Дълго те няма.
... и нищо не помня-
погледи, думи, обиди.
Забравила съм дъха ти,
и кожата,
парфюма,
усмивката вяла.
Нищо не помня -
залеза на пролет,
и следите ни в изушената трева,
целувките по раменете ми
и сутришното кафе.
И зимните пламъци
рогозката стара.
Нищо не помня
от дъжда в очите ти,
дима от цигарата,
на посивелите ти устни.
Не помня
цветята, пръстените, клетвите
и чашите с вино,
удавили последното ни:
" Моля те"...
Вратите черни и праговете,
стълбите,
звънеца,
канапето,
тютоневите пари
при мислите ни:
"Моля те"...
Не помня
морето, вълните,
прегорялата кожа,
пясъчните устни,
водораслото по тялото ти,
възбудено от крясъка на чайките
и корабите,
вятърът в очите,
молитвено,
последно:
"Моля те"...
Не помня
стъпките по сухите листа,
тайните ни минали
за бързащия ден
за съботното утро.
Не помня
сънищата,
срещите,
разделите,
истериите,
снимките и
кръстопътищата,
за делници и празници.
Не помня нищо -
само тръпките ни на разсъмване.