автор: PeterVan

Жената вкъщи е сърдита,
опасно ми се начумери.
За сто и първи път ме пита
дали си работа намерих?
- Бях в Борсата! - отвръщам най-смирено:
Но работа прилична няма.
Поет не търсят като мене,
а вещ търговец за измами.

- Не ща да си поет! - ми казва:
От глад със теб ще пукна вече.
Без секс за месец те наказвам!
Затуй търговец ставай печен.

Замислих се:
С какво ли да търгувам -
с любовни стихове и сказки?
На мен безценни ми се струват,
щом хората ми ръкопляскат.
Ще ги продавам по кило направо,
а може на дузини цели.
С таланта си ще се прославя
отвъд балканските предели.

Мечтаех си - мечти прекрасни!
Жената тикна ГИ в чувал...
Нататък вече ви е ясно
на косъм как съм оцелял...

Лежат на дъно каменисто
любовните ми стихо-сказки.
Водата е кристално бистра
и рибите им ръкопляскат...
А аз на Борсата съм още...
Според семейния кодекс
постопля ме стихът ми нощем
и втори месец съм без секс!