автор: varq2

Ден с първи сняг,наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга,тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско.

Родено със божествена закрила
като изстрадан дар за майката-светица.
Обкичено със най-вълшебна сила,
от пепел да възкръсва като грешница.

Белязано да стене от любов-но чужда,
да гали нежно с разкървените си длани,
да преобръща в сила слабостта си- в нужда.
и да раздава прошка срещу болката от рани.

С това орисали навремето душата ми,
пулсираща във ритъм на поезия.
Завързана и стенеща в живота ми
завинаги обречена със мене да е!