правя крачка, повей ме обгръща
танцуват натежали дни
ум превръща се в безмълвно ехо
мъгливо утро пропуква тишина
протяга се щастливо детство
усмихва се и мачка пластилин
унило отлита изпод клоните
разстила разноцветен, мек килим
прегръщат нежен валс дърветата
отшумял смехът е на издъхнали листа
приглушено в танц издран
нашепва вятърът в къпините
спомени и мисли с пръсти костеливи
на себе си мълвят отминалите тръни
донася съдбата неусетно рамена
преде ефирни мрежи и паякът прекрасен
с птиците животът милост проси
оставяйки ухание на дим
сресвам страх, изправям се,
тиха музика в ръцете галя -
дърветата на лято разпиляно
на пропастта, на оназ с косата
усмихвам се отнейде
18.11.2008