автор: min4o

Черни и малки
колко сме жалки
на прогнилия фон
на все същия стар
син небосклон.
Милиони умират
единици събират
на кървав им труд
плода.

Мрак.
Без капка светлина.
Глад.
Очите не мигат до сутринта.
И пак.
И пак.
И пак.

Лутат се хора
страда народа:
Това е прогрес
не утре, а днес.
И никой не гледа
какво става във двора
на нашата къща огромна-
кораб с зловеща пробойна.
Спасявай се, изход дири.
Нямаш пари!
Извинявай.
Изчакай.
Накрая си ти.
Нужда от тебе нямаме.
Махай се!
Мри!

**********

Вие градите.
Аз пък руша.
Така написахте.
Изстрел в нощта.