Потече сок от гроздовите окончания,
огледалата ти поискаха признания,
облизах сока от плода
и стон нагарчащ иззвъня...
Изядох плодовите ти образувания,
преминах през царевични дълги клони,
изтръгнах още стонови признания,
от коси разлистени бегонии...
В полукълбата ти о трепетна земя,
аз ствол дървесен ще трептя,
в огнените ти недра,
ще пусна своята живина...
Изпълнени стените с аромат,
от плодови нектари и компот,
прескача електричен реостат,
в пръскащия соков оборот.