автор: well

Беше спал нещастника дълги години, беше изпуснал много. Събуди се сред руините на новия живот.
Всичко наоколо вонеше на фекалии. Изправи се бавно и се огледа внимателно. Но къде беше неговия спокоен живот, та нима нищо не бе останало от него! Погледа още малко с погнуса и разбра - нямаше го. Какво ли друго му оставаше освен да го търси. Да трябваше да го търси, защото не искаше и миг да остава в този нов живот.Пое дълбоко въздух, издиша шумно и тръгна през разрухата. Вървеше и не вярваше на очите си. Но какво беше това, не приличаше на живот а на бойно поле. Димяха грозни останки, миришеше на изгоряла човешка плът. О, Боже, да не би това да бяха останките на 'неговия' живот ! Не, не вярваше, тези останки бяха от нещо друго, за което не искаше да знае.Дали посокота, в която вървеше беше вярната, не знаеше, но мислеше,че натам разрухата ще свърши. След доста препятствия 'Нещастника' забеляза група хора. Зарадва се и хукна към тях, всички те бяха приведени до земята и правеха нещо. Когато ги приближи се олюла и едва не припадна. Насъбралите се разкъсваха човешки труп. Виждаше се само част от красивото му лице. Хората го подушиха и се обърнаха. О, Боже, но това човешки същества ли бяха, вълчи лица с хищнически нюх. Изправиха се и тръгнаха към него, бавно се разпръскаваха и го обграждаха. Погледите им бяха лукави и злокобни, издаваха апетита, който изпитваха за плътта му. "Нещастникa" усети какво предстоеше и се опита да избяга. Вече беше късно, бяха направили обръч около него. Той започна да размахва ръце срещу тях, това не ги трогваше. Продължаваше и си мислеше в какво се бяха превърнали тези хора, нима новия живот ги бе направил такива мутанти гладни за човешка плът. "Нещастникa" разбра, нямаше да намери своя живот. Тези "хора" го бяха унищожили. Този, който разкъсваха преди малко беше такъв като него, заспал и не разбрал за новите условия в новия живот. Същата съдба сполетя и "Нещастника", той бе разкъсан от тези "нови хора"