Ритъмът ме води,краката сами се движат,пея,крещя в сладостния вихър на щастието,което ме изпълва,на превъзходството,което усещам...
Това е само музика,но ме пълни,изпълва и това е точният израз и не ме интересува как звучи...защото плаках с часове,часове,часове,часове,часове,часове,часове,часове,с наведена глава,молейки се Господ да ме вземе при себе си,но...не.Часове...Господи, не знаеш ли че се нуждая от теб,колко се нуждая...Господи...клавишите удрят...колко се нуждая!?Тъпан,клавир,клавишите,барабани,китара...Какво ти е!?Не виждаш ли че се нуждая от теб!?Кървя...Тичам към реката,като че ли към морето,към Господ:
-Моля те вземи ме Господи!Не виждаш ли как се моля!?Моля се с наведена глава!-Но Господ ми каза:
-Отивай по дявола!И аз тичам към Дявола...и той ме чака с очакващи очи...и аз плаках,с часове,с наведена глава,пеех,с наведена глава,пеех,плаках,с часове...Ха,ето това е животът-Свободата,Силата,Смеха,Надсмиването,Ръкоплясканията,Тромпета,Ръцете,Ритъма,Дъха...останалото е тишина...и клавиши на пиано...последна усмивка преди залез слънце,където светлината и мракът се срещат и аз ще те призова с дъха си!Дай ми молитвата си Господи!Аз ще се моля за греха си с песен!Как се нуждая!