автор: MorbidiaMorthel

Нстояще...
За да започна ми трябва нещо извратено
Търся,търся,търся...Резултат-нищо намерено;извод-всичко е извратено.Това е то,строгите закономерности на живота.Впише ли се веднъж нещо в него,то става част от Цялото нищо.Съберат ли се няколко такива частици,те стават част от Всичкото цяло.
Всичко е устроено така и действа на принципа „накуп е най-добре”.Същото се отнася и за хората.Не казвам „за нас”,защото аз съм от онези странични наблюдатели,които не се вписват никъде и в нищо,а направо изпъкват.Аз съм от онези,които постоянно дразнят гърлото на света,който от своя страна всеячески се опитва да ни изплюе.И все пак не успява.Защо?Защото такивата като мен вкарват малкото разнообразност в монотонното еднообразие.Сивотата на ежедневието тогава се пропуква,докато не се разруши изцяло.
Такивата като мен разбутват върволицата и стигат първи до търсеното от всички място.Единствено такивата като мен човъркат в сърцето на света и след това оставят не дълбок отпечатък,а незаличимо петно.
Може би само онези устроени по мое подобие могат да открият частичка подреденост в хаоса,който хората сами изграждат.Разхвърляни навсякъде,те нямат отредено собствено място,защото светът е единствения общо-домоуправител,способен да прогони когото и да било и то без предупреждение.
И той като стария прашен шкаф,забравен в тъмния ъгъл на полупорутена стая,събира в себе си всичко-и това,което трябва и онова,което е излишно.Подбира,обединява,прибира,но никога не подрежда.Систематизацията е заменена от властващата разхвърляност.Един живописен безпорядък.Всичко това не звучи ли като онези реклами по ТВ-шопа?

„Хора на едно място.Готвиш,режеш,кълцаш,
Може и да задушаваш!И всичко това,
Наместено удобно на Земята.
Вземете само сега:National World Chopper!
Възползвайте се от него,
Или той ще се възполва от вас.”

Искате ли да си представите миналото?Представете си ботуш,не кец,който се движи и подритва нехайно камъчета;представете си фалшиво свирукане с уста,което разказва играта на известна песен без късмет;представете си момче-наполовина ангел и наполовина демон,но напълно неосъзнат човек.
За бъдещето няма време.Никой никога не е имал.И тук,представлението свършва.Завесите се спускат,аплодисментите заглъхват,хората напускат залата.Само страничният наблюдател остава.Угася лампите и излиза,надявайки се на следващо представление.Дано да има такова...