Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: StudioSD
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 549
ХуЛитери: 4
Всичко: 553

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: StudioSD
:: pastirka
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа след това
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

И винаги след това до този момент опираме:
треперещи се гледаме в очите;
устните ни мълчаливо се питат –
дали това е правилно или точно тука грешим;
търсят в мрака на душите ни истината.

На скъсан лист изписваме
никому ненужните оправдания, премислени в несвестен час,
смачкваме ги вяло.
Сълзи и чаши нощта превалят -
в зората откриват частицата смисъл,
която за деня да ни задържи,
вкопчват се в нея неистово...
Верните думи вече са казани в определения миг,
от нас ли, от Бог ли избран – приеми ги.
И който трябва - повярвал е в тях...
И който трябва – разбрал е...

И смутните бреговете променят очертанията си.
Бурите – не знаят жал, разкъсват дрехи и рани,
платна и писма разпиляват,
разпалват на съмненията в жаравата мачтите преди изгрева.
Комуто е писано – оцелява,
прегърнал отломка,
загърнал дълбоко жаждата в шепа изблици нераздадени,
себе си намерил, доплувал до пустинен бряг,
отръскал спомени смътни, живите спотаил до очакване,
скрил белезите под случайна дреха,
подадена от милостива ръка, закъсняло приласкана...

И винаги до този момент докарваме нещата, след това: ...
за откровения претърсваме очите си;
треперещи, чувствата, изпокрили се в мрака на душите ни,
плахо надничат.
И никой не пита – беше ли истина. Отговорът – боли.
На скъсан лист отчаянията си изписваме;
смачкваме ги с яд...
Сълзи и чаши в нощта ни притискат
с неизмислена близост,
прозират очаквания, самотата ни преценили
и нетрезво нови съмнения
изкорубват веруютата ни компрометирани.
Избраният миг, в който няма какво повече да се каже – идва.
Не е повикан от нас... от никого не е повикан – ... никой не го иска,
най малко ние двамата, застанали очи в очи.
В притчата за изгубилите пътя и смисъла -
кой не би повярвал... толкова тривиално е горчивото,
твърде прозаично...
И който трябва – разбрал е,.. нали...

И смутни, бреговете, смиряват се в очертанията си.
Бурите – и за тях ми е жал...
за пропиляното, за отишлото си нахалост...
помъкнали разкъсаните си платна -
сами гасят пожарите с изплаканото;
заравят на оцелелите следите, бродещи сляпо в нощта
и със същата милостива ръка събират разпилените листи,..
скриват ги,.. да ги има –...
за след това...


Публикувано от Angela на 15.11.2008 @ 07:55:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 15:43:57 часа

добави твой текст
"За след това" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За след това
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 20.11.2008 @ 06:27:22
(Профил | Изпрати бележка)
"загърнал дълбоко жаждата в шепа изблици нераздадени,
себе си намерил, доплувал до пустинен бряг,
отръскал спомени смътни, живите спотаил до очакване,
скрил белезите под случайна дреха,
подадена от милостива ръка, закъсняло приласкана..."
И цялото стихо много ми харесва,
попадения скрити, горчивите истини...
Поздрави и късмет, Плъки!



Re: За след това
от midnight_witch на 15.11.2008 @ 08:16:46
(Профил | Изпрати бележка)
едно прозаично, по корабокрушенски ми стана, след това, плъки, а въпросите се изпокриха, като плъхове


Re: За след това
от dimension на 15.11.2008 @ 08:13:01
(Профил | Изпрати бележка)
Верните думи вече са казани в определения миг...
Добро утро!


Re: За след това
от Ufff на 16.11.2008 @ 04:25:34
(Профил | Изпрати бележка)
Кой не би повярвал в притчата. Прав си. На притчите всичките вярват. Ползват ги да обяснение;) , а ние ги приемаме на доверие. Повечето притчи са компромати на човешките слабости). И тогава идва мъдрецът...
Поздрав!


Re: За след това
от ami (ami.blog.bg) на 23.11.2008 @ 09:00:24
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Комуто е писано- оцелява..за след това;)Добре, че ги има тези листи Plucky!