автор: anelim68

Сърцето ми се къса
отронвайки последните въздишки.
Очите ми пресъхнаха
изплакали последните сълзи.
Устата вкочани се
прошепнала прощални срички.
Сега аз трябва да си тръгна!
Не тъжи!

***
Как страшно много ог любовта
боли. Нали?

***
Кръвта във слепоочията пулсира.
Огнени снаряди.
Във вените тече не кръв.
А има бучки лед.
Душата ми ридае раздирана
от острите кристали.
А чувствата ми
разпилени са навред.