автор: LeoBedrosian

Бях обещал да продължа разказа си за многострадалните ми похождения из края Врачанский и неговите околии. Та ето какво ми се случи при служебното ми посещение в една друга община,
при един друг представител на местната общинска власт - кмета на всички селяни от община Борован, незабравимия и многообичан Пени мишока.

Из първом нека ви позапозная с туй китно кътче, това пре-богато /душевно разбира се/ българско село Борован. Разположено всред богатата угар на Дунавската равнина, редовно оросявано от всеблагия Бог селото и неговите обитатели се радват на богат урожай и пълни хамбари. Колкото по-задоволени са хората му и угоени говедата им, толко са по-разбираеми претенцийте им селото да се нарече град. Имат си даже няколко блока. Нищо, че Революционера, Ботьова де, като минал с четата си през селото всички се били изпокрили по къщята, треперейти за добичетата и пълните си сайванти.

Та въоръжен с позания от енциклопедии и дипляни един слънчев есенен предиобед заедно с мои колеги пристигнахме в приятната община. Бяхме натоварени с не леката задача да съберем дълговете на общината към фирмата ни хранителка, чието име отново няма да спомена от чиста липса на комерсиализъм. Масивната стара сграда с още по-масивна бронзова табела "Община Борован" ни предразположи към приятна и задушевна среща със стопанина й. Какво беше нашето изумление когато влязохме в преобширната канцелария на кмета, декорирана в пост комунистически стил с твърде масивни кожени кресла и едно огромно тежко и всяващо респект писалище, стил късен Леонид Брежнев. Дори съзрях в ъгъла стар портрет на Първия ни Партиен и Държавен Ръководител с характерната лукава усмивка и ведър държавнически поглед.

Зад масивното орехово бюро седеше едно олисяващо същество с подпухнало сивеещо лице и въз хитри присвити очички. Съществото ни поздрави с премерена учтивост, придружена с потропване по плота и почти никакво друго движение на тялото. Сега разбрах Ботьова и неговата язвителност към "гостоприемството" на местното население. След като се осведоми за целите на посещението ни Съществото придоби съвсем друг вид, форма и съдържание. Изведнъж тялото му се изпълни с динамизъм, думите изригнаха като вулкан, а отношението му придоби твърде заплашителни и с особено язвителни размери. Кулминацията настъпи след като го осведомихме, че позицията ни е непреклонна и се изрази в грабването на един, /и сега внимавайте, съвсем не се шегувам/ истински тежък боздуган и нанасянето на няколко тежки и красноречиви удара по голяма кожена папка.

С това разговора приключи скоротечно и безапелационно.

Още сред висшето ръководство на фирмата се разказва един мой доклад, за това как няколко предани служители в изпълнение на служебните си задължения са били заплашени със "средновековно бойно оръжие тип боздуган" и как са щели да понесат физически щети върху телата си, защитавайки горещо интересите на фирмата.