В дъждовната ми събота
разпъна тента с цветовете на дъгата,
изнесе масите навън, събуди гълъбите,
разбута дините и седна на земята.
Потече сладко лепкаво по пръстите,
надникна в женска пазва – да е дъхав хляба,
една вълна го разлетя на пръски,
то се разсмя като звънчета...и избяга.
Не си облякох роклята на точки
(така и не остана време за обличане).
На топло съм. Какво, че есента започна.
По мен е лятото на твоето обичане.